Технични котки
„Техничните“ versus „класическите“ котки. Два модела котки с вертикални зъби. Съвети за поддръжка и съхранение.
Ето че след месец динамично време в планините, температурите над 1800 м трайно се установиха под нулата. Най-после водопадите в долината на Скакавица започват да се обледеняват, а датите за тестове и курсове по ледено катерене, обявени преди повече от месец от специализираните агенции, наближават. За начинаещите идва момента за избор на котки и веднага се появява въпроса дали да си вземат класически котки, които са по-универсални (и по-евтини, все пак!) или „технични“, с вертикални зъби, с които би трябвало по-удобно да се катери?
Разработени от братята Lowe за Lowe Alpine Systems първите котки с вертикални зъби се появяват през първата половина на 70-те години – Foot fangs, произведени от Camp. От тогава за катерене по лед и микстов терен се използва този тип котки. Предните зъби, приличащи на върха на сечивото много по-добре проникват в леда.
Аз не бих препоръчал котки с вертикални зъби като първи котки на начинаещите в зимното планинарство. Въпреки различните системи за регулиране на дължината на зъбите, с тях ходенето е по-неудобно. Когато са проникнали в леда (фирна) те ще имат по-малко площ от класическите хоризонтални зъби, съответно на по-мек терен няма да дават добра упора. Техничните котки също са обикновено и по-тежки от класическите. Но ако сте решили основно да катерите през зимата, защо пък не?
А в случай, че вече имате опит при движение с котки в планината, катерили сте се малко и ви е харесало – да станете собственик на чифт технични котки е логичното продължение на планинарската ви кариера.
В момента всички модели котки с вертикални зъби са модулни, т.е. може да си ги направите и със само един централен зъб – монопоинт. За техничен лед и за катерене по скала монопоинта се е доказал като по-добрия вариант от 1986 година, от когато датират първите такива котки (на Charlet и Grivel). Единият зъб прониква в леда с по-малко усилие (няма нужда да се рита много), което е важно, когато се катери по крехки ледени структури, да не говорим за комфорта да стъпваш в дупките, оставени от сечивата. На малки скални ръбчета се балансира по-добре с един зъб, той по-добре влиза в заледените цепки.
Двата зъба определено дават по-голяма устойчивост на по-мек лед и фирн.
Системата на закрепване на техничните котки в началото е била винаги пълен автомат. Напоследък, предполагам поради все по-голямата асиметрия дори на зимните обувки, в комплекта има и приставка, позволяваща закрепването им и с полуавтомат – така е сигурно, че обувката и котката ще си паснат максимално.
Ще се спра на два модела технични котки:
Petzl, Lynx, 1020 грама
Прекрасна котка, с много възможности за реглаж – шината свързваща предната и задната част е с два реда дупки, разположени асиметрично, има три дупки за регулиране на задната скоба и три дупки за предната – всичко това позволява много добро напасване на котката към обувката.
Освен преместването на предната шина напред и назад, дължината на зъбите можа да се регулира и с две различни позиции на самият зъб. Аз моя зъб съм го пуснал максимално дълъг, защото катеря на лед, но за микс бих го прибрал малко, или ако съм с двата зъба, също няма нужда от тази дължина, за да се чувствам устойчив.
Интересно решение има при останалите зъби на Lynx-а – той всъщност е с 14 зъба, като има два, които са направени да държат назад, което ще е полезно при катерене в надвес.
Edelrid, Beast, 970 грама
Определено по-леки и компактни от Lynx-а. Зъбите на самата котка са 3D за да са по-устойчиви на огъване. Предните зъби се сменят само с отвиване и завиване на един винт, което е значително по-просто от предния модел, където пада игра с една ос и втулките по нея… Самите зъби нямат различни позиции за монтаж, но … от тази година Edelrid са добавили в комплекта на Beast-а и два по-къси зъби, които да се ползват за ходене или за микст, като при това по-дългите се запазват остри и готови за леда!
Най-голямата изненада, също от тази година са сменяеми зъби със хоризонтален профил. Те се закупуват отделно, но пък превръщат техничната котка в класическа!
Всъщност, за разлика от котките, с които ходите, зъбите на катерачните котки трябва да се подържат много остри, за да бъдат ефективни, както за лед, така и за скала. Така че е добре винаги да имате една малка плоска пила с високо качество под ръка. Точенето трябва да става по оригиналния модел на зъбите, без да се променя геометрията им. Затъпените зъби могат да провалят изкачването ви, особено ако става дума за тънък лед върху скала, нестабилни колони и други трошливи ледени структури.
Освен, че острите зъби на котките могат да повредят раницата ви и другите вещи в нея, често се налага да прибираме котките мокри, дори с лед и сняг по тях. Моят съвет е да имате специален калъф за тях. Дали ще е фирмен или не, важното е при прибиране котките да са опаковани. И следващото важно нещо е, щом се приберете вкъщи или в хижата – веднага да ги извадите, за да изсъхнат. Котките рядко са от неръждаема стомана (поради високите изисквания към материала) и ако бъдат забравени мокри в раницата – ръждясват…
