Пикели

Всяка зима започва чуденката, кой пикел за какво е, а аз точно кой да си взема, ама защо точно този…

Почват едни дискусии, всеки хвали своя, говори се по-скоро за конкретни модели, а не за технически характеристики. В коментарите на коментарите човек се губи, особено като се включват и хора от други вселени…

Реших да синтезирам нещата, като ползвам някои от кирките в моя гардероб. Снимах ги на един омачкан чаршаф – благодарности на Мария Лазарова за обработката на снимката! Така че всичко е не само проверено, но и се проверява всяка зима. Някои от моделите съм си ги избирал, други са ми попаднали случайно, но не те са важни а формата и предназначението.

Дължината е 60-70 см за пикелите. 70 см ако си висок поне 1,90 м. Ако си висок 1,5 м, може и 50-55 см да си вземеш. 60 см е универсална дължина, за всичко става.

Ако е полегнало – ходете с щеки. Пикелът е за стръмното! С него се подпираш, закачаш, и по-рядко и инцидентно се налага да забиеш клюна му в лед или туфи. Трудно се забива, защото пикелът е лек и няма баланс. Ако паднеш по ледения склон, пикелът ти спасява живота – самозадържаш се (ако знаеш как).

Класически клюн (завит надолу) е удобен за пикела, но ако ще го забиваш по-често в лед (ще ходиш в Алпите, например), клюн банан е по практичен. Дръжката долу е приятно да не е много хлъзгава (налага се да я държиш с ръкавица!), но винаги можеш да увиеш с някоя по-лепнеща лента (сменяш я всеки сезон, обикновено).

Сечивата всички са по 50 см, така че избора на дължина е лесен. Някои сечива стават за пикели, други не. Зависи от долния край на дръжката – ако е сравнително права и тънка и завършва с шип, стават.

Сечивото е тежко, то трябва да има добър баланс (голям въртящ момент, казано по-технически) – да е по-тежко към главата.

Темляци вече не се ползват, не са на мода, в някои случаи нямат и смисъл. Но винаги може да си сложиш на пикела една лента или въженце, лесно се импровизира. Темлякът на PETZL LINKIN е гениален, често ми стои в джоба, за всеки случай. В днешни дни, за да не си изгубиш пикела, докато се разхождаш, закачаш главата му с един дълъг ластик за седалката. Сечивата пак ги закачаш с ластик за седалката, но ластика е прикрепен към долната част на дръжката. За целта има едни малки карабинерчета издържащи 300-500 кг. На ластиците не се виси!!! Ако искаш да се самоосигуриш на забитото сечиво или пикел, закачаш здрава лента към долната (!) част на дръжката (винаги има дупка там). Лентата да е изпъната, когато си самоосигурен и натоварена надолу!

1. Пикел „Dhino” на Kong, 60 см
Пикел – пикел… Сравнително лек – 400 гр. Такива модели може да са от 350 до 450 гр. С алуминиева глава достигат и под 300 гр. но това за мен вече не е пикел, а имитация. Скиорска му работа…

Права дръжка – добре влиза в снега, добре стои на раницата. Класическа кривина на клюна – добре се закача по скали и забива в туфи. В леда обаче трудно влиза, а ако влезе трудно излиза… Хубава лопатка, може да копаеш стъпки. Пикел за разходки и леки изкачвания и траверси. Повече върши работа да се подпираш на него, отколкото да го забиваш – лек е, няма баланс. Прекрасен за самозадържане. Шипа долу е компромисен, за олекотяване, дупката също е компромисна – минава само тънко въженце.

Дръжката е „В”, т.е. по-слабия стандарт, за туристически пикели.

2. Пикел „Summit Evo” на PETZL , 60 см
Едно бижу измежду конвенционалните пикели! Кривка при главата – по-добро закачане и по-добро проникване при самозадържане. При движение по сравнително мек стръмен склон, ръката много добре хваща кривката и се подпираш с клюна по склона, като той прониква в снега по-добре отколкото при пикелите с права дръжка. Почти същата тежест като първия (450 гр.), но поради дръжката с променливо сечение (по-тънка в долната част)– балансът му е изненадващ за пикел – много плътен удар. Гумената дръжка е приятна за хващане, но се поврежда с времето от фирна, скалите и ударите по котките. Страхотен шип с голям отвор за карабинер (самоосигуровка).

Дръжката е „В”, т.е. по-слабия стандарт, за туристически пикели.

3. Техничен пикел „Sum’Tec” на PETZL , 60 см
Той тежи вече 500 гр., но с него може да удряш здраво. Клюнът е тип „банан”, много по практичен при забиване в лед, отколкото клюн с класическа кривина – лесно се забива и лесно се вади. Клюнът може да се сменя – ако го посплескаш от тежка употреба или неточни удари, може да го смениш.

Дръжката е „Т”, т.е. по-високия стандарт, за като за сечива, можеш да я натоварваш по-безотговорно при заклещване в цепки. Слагам си една самовулканизираща лента долу, че тръбата са я направили много гладка, а предвидената подвижна подпорка за пръстите не ми хареса, и я махнах… Дупката долу е за карабинер.

В ръцете на добър алпинист Sum’Tec-а е сериозно оръжие за технично катерене. В ръцете на турист си е просто пикел…

4. Сечиво „Quark” на PETZL , 50 см
Класическо сечиво за отвесни водопади и северни стени, здраво и многофункционално. Има страхотен удар със своите 550 гр. Quark-а е направен за млатене по лед – прекрасен баланс! Добре пресметната кривина при главата – закача се прекрасно зад колонки и карфиоли. Може да бъде с чук лопатка, като класиката е да се катери с два различни, за да имаш който инструмент ти потрябва (чукът в алпинизма е много полезен!). Има възможност да се добавя удобна подпорка в долния край (пазеща пръстите от удар в леда, освен удобството!), втора дръжка и един болт за закачане на темляк. Темляците не са на мода вече, но ако катериш с мацки, са много полезни!

Може да махнеш обаче всичко ненужно и Quark-а с лопатка се превръща в едно прекрасно малко пикелче – такова е едното на снимката. Е, малко е тежко, но пък как се забива!

Дръжката естествено е с „Т” стандарт.

5. Сечиво „X-Dreams” на CASSIN, 50 см
Това е Сечивото за катерене! За отвес и надвес, 600 гр., но като го хванеш, изглежда по-леко… Да, заради изместената дръжка се забива по-трудно от Quark-а (забиването става най-добре с едно превъртане през показалеца), но пък колко удобно се чувстваш като увиснеш на тази дръжка! Въпреки формата му, балансът му е изненадваш. Но все пак остава едно сечиво, по-удобно за закачане, отколкото за забиване. Втората дръжка е интегрирана, дори има една мъничка – трета – да сменяш ръцете както искаш! Клюна е тънък и остър и държи много добре на лед и на скала.

Дръжката долу може да има две позиции – за лед (на снимката) и за „драй” – още по-скършена, да висиш на нея в надвесите….

Недостатъци? Не става за разходки – няма шип за подпиране, не можеш да забиеш дръжката в снега. Трудно работи на полегнал лед, ако си разсеян, може и да не успееш да го забиеш… Това не е планинарско сечиво, катераческо е! Като Nomic-а на PETZL, но още по криво.

От музея:

6. Прекрасен 80-сантиметров пикел CASSIN от 40-те години.
Тежи кило, но вече има лек наклон на клюна, и малки зъбчета в края му. Стилен бастун за ветерани!

7. Айсбал CAMP (края на 70-те?)
Колко да е от музея, като през 90-те с него изкатерих първите си водопади. Смазва пръстите, след всяко катерене кокалчетата ми бяха сини… Но пък чукът си е чук, а не като на кривите сечива, дето се чудиш как да чукаш, без да се разпориш…

8. Айсфифи SALEWA
За закачане в порест и надупчен твърд фирн и лед. За удряне естествено не става. Руснаците ги правят много по-добре тези неща…