Градски котки

Знаеш ли за „Градските“ котки?

Не, разбира се, че не става дума за полу-дивите полу-домашни любимци в населените места, а за съоръженията, които ни помагат да се придвижваме в градска среда, когато теренът там е заснежен или заледен. Това често се случва през зимата по малките улички и тротоари, в крайните квартали, особено в тези, разположени на по-голяма височина и под планината.

Естествено, че с тези съоръжения човек може да се придвижва и в природна среда, но има някои ограничения, поради които производителите не ги наричат „котки за туризъм“ въпреки че стоят обикновено в съответния раздел на сайта.

Кои са тези ограничения – ами те са две, големия наклон и техничните пасажи.И защото обикновено ходенето в планината е свързано с преминаване на участъци с по-голям наклон, тези котки не се препоръчват за планински туризъм от производителите.

Ще дам пример с два модела на Еделрид, които и всъщност основните типове „градски котки“, които всеки производител напоследък има в предлаганата номенклатура в раздела „котки“:

Spiderpick – конструкцията им се състои от силиконов пръстен, който може да се разтяга

със закачени стоманени верижки с малки зъбчета, които при правилно поставяне застават под обувката, добре покривайки подметката. Този модел е много опростен – няма никаква система за монтиране и регулация – просто обувката се слага вътре в съоръжението, като за целта пръстенът се разтяга. Много е важно да е правилно поставена предната част, останалото се намества от само себе си. Тъй като няма система за регулиране, те се продават в три размера – S, L и XL (покриващи номера на обувките от 37 до 48), като дори за размер XL теглото на двете не надминава 450 грама. В случая съм ги сложил на моят Dragontail на Garmont, с които често ходя в града през зимата.

Освен за движение по заснежен или заледен терен в града, с тези „котки“ може и да тичате по любимите ви пътища и пътечки, когато са покрити със сняг, но при условие, че няма големи наклони и опасни дълги склонове (стръмни и с голяма денивелация). За това тези модели често се наричат напоследък и „бегачески котки“. Не трябва да се забравя, че Spiderpick само увеличава сцеплението на подметката на обувката с хлъзгавия терен, но не позволява движение по технически сложен терен – използването им за такъв терен само ще даде лъжливо чувство за сигурност и ще увеличи вероятността от инцидент!

Grödel – това вече е една истинска класическа 6 зъба котка. Исторически така са изглеждали първите котки

ползвани от военни и контрабандисти, още дори преди 1909 година, когато Оскар Екенщайн дава своите чертежи на Анри Гривел и така се раждат първите модерни котки с 10 зъба.

6-те зъба на Grödel застават по средата на подметката и много здраво се закрепват посредством каишки. Както се вижда – на всякаква обувка, аз съм ги сложил на модела Veta, който се води „апроуч“ и на трисезонката Rambler, и двете със съвсем мека подметка – твърдостта на подметката не е решаващ фактор за закрепването тази котка, както при класическите котки, които застават под цялата обувка. Grödel-а върши прекрасна работа, докато се стъпва с цяла подметка на терена, за да захванат и 6-те зъба. Ясно, че ако има наклон, за да се стъпи с цяло стъпало – трябва да се направи чупка в глезена. От тук идва и ограничението за наклони – от един момент нататък се иска доста добра техника на стъпване, а при още по-големи наклони – става вече и невъзможно използването им. Класическата техника на движение с такива котки е разработена първо от Екенщайн, а в последствие известна като „френска“ или „flat-footing“. Преди да се появят котките с предни зъби, при по-големи наклони са се копаели стъпки в леда с пикел.

Със своите сравнително дълги стоманени зъби, котките Grödel дават добра устойчивост на фирн и лед, стига наклона на терена да не е прекалено голям. Тяхната компактност и тежестта им от 500 грама ги прави много удобни за преминаване на хлъзгави участъци по маршрути в планината, по които няма големи наклони, или за пресичане на фирново поле в началото на лятото. Изразени в цифри, тези наклони са максимум около 20-25 градуса (или около 50%, за който е свикнал с този „пътищарски“ начин на задаване на наклона). При по-големи наклони се изисква повече техника, както и риска от падане се увеличава.

Тази 6-зъба котка е абсолютно непригодна за по-технични терени, като заледени скали например, поради тоталната липса на зъби в предната част на обувката, която част основно използваме при такива терени… Съответно те не следва да се използват за движение по маршрути включващи стръмни пасажи или технични терени, като например изкачването в снежни условия на Ботев или Мусала.

Още веднъж да повторим: Нещата на снимките по-долу НЕ СА КОТКИ ЗА ПЛАНИНСКИ ТУРИЗЪМ!!! Това са градски котки, за горните квартали на София, за витошките алеи. За Алеко – Черни връх ПО ЗЕЛЕНАТА! Изобщо за места, които НЕ СА СТРЪМНИ и няма къде да се ПАДНЕ, АКО СЕ ПОДХЛЪЗНЕШ. С тях може да отидеш до Чакъра по пътя, да се качиш до х. Мусала по Мусаленска пътека, до хижа Вихрен от Шилигарника. Ако някой е правил нещо по трудно и стръмно, да е жив и здрав. То и без това като се гази до коляно в снега, котките само пречат… Но по заснежени и заледени стръмни склонове, улеи, ръбове се ходи с котки. На краката или в раницата, като ако са в раницата, внимаваш да си ги сложиш ПРЕДИ да са ти потрябвали. Живи и здрави и безавариен зимен сезон в планините.